Хомеопатията се ражда благодарение на един лекар и фармацевт, който успява да превърне неодобрението си към тогавашните начини за лечение в повод за създаването на изцяло нова и революционна терапия с изключително мощна сила. Това е д-р Кристиан Фридрих Самуел Ханеман.
„Най-високото и единствено призвание на лекаря е да прави болните хора здрави. Наричам това лекуване.
Най-големият идеал на лечението е, изградено върху ясно разбираеми принципи, бързо, безвредно и трайно да възстанови здравето, с други думи да се справи с болестта във всичките й проявления по най-краткия, най-сигурния и най-безвредния начин.“
Животът на Ханеман
10/04/1755 Роден е в Майсен
1775-1779 Учи медицина в Лайпциг, Виена и Ерланген
1780-1805 Работи като преводач и автор на статии
1782 Жени се за Хенриета Кухлер. Раждат им се 11 деца
1970 Превежда Материя Медика на проф. Кулен, първи идеи за хомеопатията, експеримента с хининова кора
1796 Първо издание на есето „Нови принципи за установяване на лечебните сили на лекарствата“, раждане на хомеопатията. Започва да практикува като лекар хомеопат
1805 “Емпирична медицина”
1810 „Органон на лечебното изкуство“ – първия основополагащ труд за принципите на хомеопатията
1812-1821 Преподавател в Лайпцигския университет
1822 Лекар на херцог Anhalt-Köthen и негов съветник
1830 Умира съпругата му Хенриета
1835 Жени се за младата французойка Мелани Хервили, премества се в Париж, където успешно работи като лекар хомеопат
07/02/1843 Умира в Париж
Професионалният път на Ханеман
Ханеман е считан за изключително иновативен учен за своето време. Той много активно превежда, редактира и публикува медицинска литература. Още на 29-годишна възраст започва да пише за хигиената като част от начина на живот и профилактиката на заболяванията. Неговият “Аптекарски лексикон” се превръща в стандартен учебник за онова време, което става причина да бъде избран измежду всички лекари в Германия да стандартизира немската фармакопея. В Дрезден Ханеман написва и своя трактат за отравянето с арсеник.
Медицината по времето на Ханеман
В края на осемнадесети век основните методи на “лечение” всъщност са масивни кръвопускания, назначаване на огромни дози очистителни, потогонни, слюногонни и други “очистващи кръвта” лекарства, лекуване с живак, арсен, цинкови и оловни соли и пр. Недоволството на Ханеман от практическата медицина по това време и неговата научна добросъвестност стават причина в крайна сметка той да се откаже от медицината и да се пресели отново в Лайпциг.
Ето какво пише по този повод на един свой приятел: “За мен бе изключително мъчение да вървя в тъмнина винаги, когато трябваше да лекувам болния и да предписвам според една или друга хипотеза за болестите вещества, които дължат своето място в Материя Медика на някакво произволно решение…Скоро след като се ожених изоставих медицинската си практика, за да не поемам повече риска да навредя и се залових усилено със занимания по химия и литература.”
Експерименът с хининова кора
Докато превежда една статия за хининовата хора от английското ръководство на известния тогава проф. Кулен, Ханеман е поразен от резките противоречия относно лечебните ефекти на този препарат и решава да изпита действието на това лекарствено средство върху себе си.
Ето как сам описва този експеримент: “В началото краката и върховете на пръстите ми станаха студени; станах отпуснат и сънлив; след това получих сърцебиене и пулсът ми се усили и учести, получи се нетърпимо безпокойство, треперене, слабост във всички крайници; след това – пулсиране в главата, зачервяване на бузите и жажда – накратко, един след друг се появиха всичките симптоми, които обикновено са характерни за периодичната блатна треска, макар и без повишаване на температурата.
Накратко, дори онези симптоми, които се наблюдават редовно и са особено характерни се появиха до един – притъпеност на ума, схващане на всички крайници и най-вече неприятно усещане на вцепененост някъде по периоста на всички кости на тялото. Тази криза продължаваше два или три часа всеки път и започваше отново, ако повторех тази доза, иначе не; спрях я и бях отново в добро здраве.”
“С този пръв опит – казва той на друго място – за пръв път пред мен просветна зората на новите, ясни дни в лечебната наука; това просветление ми показа, че лекарствата могат да излекуват болестите единствено посредством собствените си болестотворни въздействия върху здравия организъм, и че между симптомите на болестта и симптомите на лекарствената болест трябва да има отношение на подобие.”
Законът на подобието
В следващите години Ханеман развива своята идея в по-голяма дълбочина. През 1796 година публикува размишленията си в известното по онова време списание на д-р Хуфеланд, където за първи път формулира Закона за подобието, развит в детайли в Органона през 1810 г.
Законът за Подобието гласи, че субстанция, която може да предизвиква определена съвкупност от симптоми у здрав човек, може в разреден и потенциран вид да лекува тази съвкупност от симптоми у болен, чиято болест се проявява чрез тях. С други думи, картината на болестта и картината на лекарството са като огледални изображения.
Наричан за по-кратко „Подобно се лекува с Подобно” („Similia Simillibus Curentur”), този закон позволява на хомеопатите да коригират симптомите на отклонение от нормалното здраве, използвайки субстанции, които предизвикват подобни симптоми, когато бъдат приети от здрав човек.
Названието на тази медицина – „Хомеопатия” – отразява основния й закон; то е съставено от две гръцки думи, които обясняват начина й на действие: homeos, което означава „подобен” и pathos, което означава „страдание”.