Из речта на проф. Волкер Финтелман по случай 50 години от създаването на Немския хомеопатичен съюз (2011 г).
75% от хората са за това да има различни направления в медицината и всеки да може сам да избира с какви средства и методи да се лекува. Около 50% от населението в Германия се доверява на хомеопатията и я използва и като средство за самолечение. Редица големи проучвания сочат, че лекарите, които комбинират стандартния подход с хомеопатичния всъщност харчат по-малко средства за здравето на пациента от здравноосигурителните каси. Защо се нуждаем от такъв комплексен метод и защо все повече хора споделят, че конвенционалната медицина не успява да постигне задоволителни резултати относно възстановяването и запазването на добър здравен статус. Във връзка с тези факти трябва да споменем няколко важни аспекта.

Предимства на алтернативните лечебни методи

На първо място хомеопатията, а и интегративната медицина, разглеждат човека не като съвкупност от отделни органи и тъкани, а като едно цяло с неговата емоционалност, душевност, навици и др. В крайна сметка всеки пациент е единство на умствено, физическо и емоционално равнище. Терапията е успешна, когато успява да помогне на всички тези нива, особено ако става дума за продължителни или хронични заболявания.

Лечение

На второ място интегративната медицина има за цел наистина да излекува пациента, а не само да донесе облекчение на неговите симптоми за кратък етап. Стремежът е да се възвърне равновесието в здравословен план, като се отчетат и други външни фактори, които влияят върху състоянието на пациента (семейна среда, взаимоотношения с околните и др.).

Съвместимост

На трето място методите на интегративната медицина са напълно съвместими с всички останали терапии. Ако вземем за пример хомеопатичните лекарства, те не само не пречат на конвенционалните, а в много ситуации подсилват действието им, минимизират вредните им ефекти и мощно повлияват самооздравителните сили на организма. Така че в използването на този комбинативен подход могат да бъдат открити много предимства и би трябвало лекарите да бъдат насърчени да се образоват в тази посока. Нуждите на пациента ще изискват все повече да се работи за добрата колаборация между лекарите със стандартен и нековенционален подход. Хомеопатията и интегративната терапия могат да се грижат ежедневно за здравето, да разпознаят заплахите към него още на ранен етап и да не допуснат да се стига до сериозни заболявания и усложнения. В това е и смисълът на медицината не само да лекува, но и да създаде всички необходими предпоставки здравето на пациентите да бъде запазено.
Разбира се последното повдига въпроса как да се грижим за здравето чрез нашия начин на живот, защото лекарствата са само една част от тези усилия. Хомеопатията предлага добри възможности в тази посока, защо е в състояние да лекува емоционалните травми, меко да променя реактивността ни към околния свят и вероятно тепърва ще ставаме свидетели на нейния потенциал, който не е използван докрай.