Анамнеза/История на случая
Историята на случая представлява проследяване на начина, по който боледува пациентът и всички физически и ментални симптоми, които е имал. Тя се записва чрез хомеопатичното интервю, като често хомеопатите използват биопатографски принцип. Тоест в различните периоди на живота на пациента през какви заболявания е преминал, свързани ли са те с емоционални промени или конфликти, загуби, травми. Има ли типични ситуации и обстоятелства, при които пациентът боледува. Така проследените и подредени във времето данни, дават на хомеопатите информация за пацента и как той реагира към външните стимули, съответно какви емоционални следи оставят те и как се проявяват на физическо, умствено и емоционално ниво.
Антропософия
Антропософската медицина има за цел да развие природната сила на пациента за неговото самоизцеление. Това е жизнената сила, която държи цяло тялото и не позволява неговото разпадане. Създател на учението по антропософия е Рудолф Щайнер (1861-1925). Названието антропософия идва от гръцки anthropos (човек) и sophia (мъдрост). Терминът е много точно подбран. Той подсказва, че антропософията се занимава с развитието на духовната мъдрост на човека чрез самопознание. Лекарствата, които се използват в антропософията също се потенцират спрямо указанията в Немската хомеопатична фармакопея, но по други правила, различни от тези за производството на хомеопатични медикаменти.
Антидот
Антидотите са вещества, които потискат или намаляват ефекта от хомеопатичното лечение. В повечето случаи за такива се сочат кафето, ментата, шоколадът, етеричните масла. Макар че, ако не се прекалява с техните количества, не би следвало да има противодействие. Все пак много лекари съветват пациентите да бъдат внимателни и да ги избягват. Най-важното за успешното лечение е доверието между лекаря и пациента и стриктното следване на терапевтичната схема.
Картина на лекарството
Картината на лекарството е описание на неговото действие. Това е сборът от менталните особености, физическите характеристики, симптомите, модалностите на симптомите. Тези картини варират от няколкостотин до над 13000 симптома и характеристики. Те са получени благодарение на хомеопатичния прувинг, при който хомеопатичното лекарство се дава на здрави пациенти и се записват техните симптоми. Освен това се използват всички средства на токсикологията и фармакологията, както и над 200-годишният опит на лекари от цял свят. Индивидуалните симптоми се записват обикновено по схема от главата към краката. В Материя Медика са събрани картините на хомеопатичните лекарства.
Материя Медика/Фармакология
Материя Медика е огромен справочник, в който са събрани всички картини на лекарства на база на световния опит на хомеопатите с тях и съответните тестове при използването на лекарството върху здрави пациенти. Първата Материя Медика е създадена от самия Ханеман. Въпреки, че тя е била факт в началото на 19 век, впечатляващо е, че тя е доста подробна. В последствие са правени различни Материи Медики. Има такива за определени заболявания, при определени случаи и др.
Прувинг или хомеопатично доказване на лекарство
Прувингите са най-важната основа за използването на хомеопатичните препарати. Ханеман е осъзнал,че лекарствата имат силата да предизвикат специфични промени в здравословното състояние на човека. Така че активността на лекарството се тества чрез приема му от здрави пациенти, докато те развият съответните симптоми. Този лекарствен тест кореспондира с първа фаза при клиничните изпитвания. По време на прувинга всички оплаквания, всички промени на физическо и емоционално ниво внимателно се записват по схема от главата към краката и се анализират, за да бъде направена картината на лекарството.
Изходен материал
Хомеопатичните лекарства се произвеждат от растителни, минерални и животински източници, като се използват и здрави, и болни човешки тъкани, както и заразени продукти. Високото качество на препаратите започва с прецизния избор на изходния материал. За голяма част от него се използват растенията за медицински нужди, които отглеждаме в нашата плантация в Щафорд, близо до завода ни в Карслуе, Германия. Тук по законите на биоземеделието съществуват заедно растения, насекоми и животни, които офорят специална еко система, сертифицирана по всички стандарти на органичното производство. Със същата прецизност и няколко етапа на контрол подхождаме и към изходния материал, който не можем да произведем при нас поради специфичните климатични условия, а внасяме от други доставчици.
Потенции в други страни
За Германия са традицонни D потенциите. В други държави можете да срещнете например CH или C потенция след Ханеман или K, или CK = C потенция по Корсаков. А потенция “1M” съответства на C1000.
Доказани индикации
В терапевтичната практика под доказани индикации се разбира опита в използването на определени лекарства при определени проблеми. С времето и резултата от терапиите е установено например, че винаги при травми приемът на арника дава много добри резултати в сравнение с други обезболяващи препарати.
BfArM
Федералният институт за лекарства и медицински изделия в Германия (BfArM) е независим орган към Федералното министерство на здравеопазването и социалната сигурност. Одобрението за регистрацията на лекарства в Германия става чрез дейността на този независим орган. Лекарствата на Немския хомеопатичен съюз притежават всички необходими документи съгласно немските разпоредби, а у нас са регистрирани и одобрени за изплозване от Изпълнителната агенция по лекарствата.
Биохимията на д-р Шуслер
В основата си биохимията на д-р Шуслер и хомеопатията са две различни терапии, като общото е в начина на производство на препаратите чрез потенциране. През 1873 г. д-р Вилхелм Хайнрих Шуслер представя пред света за първи път своята „Съкратена терапия“, която е провокирана от научния опит на д-р Вирхов и Якоб Молешот. Тогава за първи път се използва и терминът „биохимия“. В основана на метода на д-р Шуслер са 12 минерални соли, естествена част на човешкото тяло, които, приети в потенцирана форма, възстановявават организма на клетъчно ниво. Така според д-р Шуслер се възстановява балансът в клетката и се лекуват редица болести. В аптечната мрежа у нас можете да откриете 12-те соли в потенции D6 и D12. Повече за тях вижте на www.schusslersalts.com.
Хлебни единици (ХЕ)
Хлебни единици за диабетици:
Съдържанието на карбохидрати в хомеопатичните лекарства е много ниско.
Лекарствата на Немския хомеопатичен съюз съдържат като носители лактоза (млечна захар) в таблетките, захароза (тръстикова захар) в глобулите.
| 1 таблетка е равна на | 0.021 ХЕ, тоест 48 таблетки отговарят на 1 ХЕ. |
| 1 таблетка съдържа | 0.25 г карбохидрати. |
| 1 таблетка е равна на | 1,025 kкал. |
| 1 глобула е равна на | 0.00069 ХЕ, тоест 1450 глобули отговарят на 1 ХЕ. |
| 1 глобула съдържа | 0.0082 г карбохидрати. |
| 1 глобула е равна на | 0,034 kкал. |
C-потенция
Центимална потенция, 1:100, виж още потенция.
D-потенция
Децимална потенция, 1:10, виж още потенция.
Фармацевтични форми
Хомеопатичните лекарства на Немския хомеопатичен съюз се предлагат под формата на глобули (носител е тръстикова захар), таблетки (носител е млечна захар), разтвори (носител е водно-алкохолен разтвор) и др. Всички те се произвеждат по правилата на Немската хомеопатична фармакопея.
Диабетици
Хлебни единици за диабетици:
Съдържанието на карбохидрати в хомеопатичните лекарства е много ниско.
Лекарствата на Немския хомеопатичен съюз съдържат като носители лактоза (млечна захар) в таблетките, захароза (тръстикова захар) в глобулите.
| 1 таблетка е равна на | 0.021 ХЕ, тоест 48 таблетки отговарят на 1 ХЕ. |
| 1 таблетка съдържа | 0.25 г карбохидрати. |
| 1 таблетка е равна на | 1,025 kкал. |
| 1 глобула е равна на | 0.00069 ХЕ, тоест 1450 глобули отговарят на 1 ХЕ. |
| 1 глобула съдържа | 0.0082 г карбохидрати. |
| 1 глобула е равна на | 0,034 kкал. |
Разтвор
Това е течна форма на хомеопатичен продукт, която обикновено се получава с разтвор на алкохол. Произвежда се по правилата на Немската хомеопатична фарамакопея.
Дозировка
Дозировката на хомеопатичните медикаменти зависи от различни фактори, като силата на симптомите и в коя потенция е подбраното лекарство. Лекарствата във висока потенция следва да се приемат след консултация с хомеопат.
Лечебна криза, първа реакция
В началото на хомеопатичното лечение е възможно при по-чувствителните пациенти симптомите рязко да се влошат при по-чест прием на подбраното лекарство. Това се счита за добър знак, че лекарството е точното за пациента.
Странични ефекти
Дори при прием на хомеопатични лекарства трябва да се има предвид, че са възможни прояви на странични ефекти, алергични реакции и други, които могат да бъдат причинени най-вече от помощните вещества в носителите на лекарството (таблетките, глобулите). Ако имате подобен проблем, спрете приема им и се консултирайте с лекар.
Глобули
Това е фармацевтична форма на хомеопатично лекарство. Сферичките от тръстикова захар се импрегнират с хомеопатичен разтвор, като това става в специални мелници/въртящите са барабани. Равномерно разнесеното по този начин активно вещество се оставя да изсъхне на определена температура, на въздух.
Основа/помощни вещества
Хомеопатичните лекарства се произвеждат от Немския хомеопатичен съюз по правилата на Немската хомеопатична фармакопея. Според нея разтворите се правят с водно-алкохолна основа с концентрация от 15%-99,7%. Само в изключителни случаи се добавя глицерин. Глобулите се правят от захароза (тръстикова захар). Таблетките са резултат от тритурация на изходните вещества с лактоза. За производството на всяка таблетка се използват малки количества пщеничено нишесте и магнезиев стеарат, като помощни вещества. Други помощни субстанции не могат да бъдат влагани в хомеопатични продукти.
Немска хомеопатична фармакопея
Немската хомеопатична фармакопея (HAB) е част от официалната Немска фармакопея (DAB). Това са официалните правила за Германия относно качеството, тестването, съхранението, доставката и производството на медикаменти и съответно какви вещества могат да бъдат използвани при тяхното производство. Предшественикът на настоящата Хомеопатична фармакопея се появява през 1934 г. под името „Хомеопатична фармакопея на д-р Вилмар Швабе“. Д-р Швабе е създателят на първата хомеопатична аптека в света, която се е намира в Лайпциг през 1865 г. Постепенно той организира мрежа от аптеки в Германия, Европа и други държави. Д-р Швабе е и основателят на компанията Немски хомеопатичен съюз, която през 1961 г. се отделя от Швабе груп като самостоятелна компания. И до момента Немски хомеопатичен съюз е собственост на фамилия Швабе.
Д-р Самуел Ханеман (1755-1843)
Кристиан Фридрих Самуел Ханеман, лекар, химик и фармацевт е основоположникът на хомеопатията. Роден е на 10 април 1755 г в Майсен. Той създава изцяло нова медицинска концепция. Нарича я „хомеопатия“ от гръцките думи homoion (подобно) and pathos (страдание). 1796 г. може да се посочи като рождената година на хомеопатията, защото тогава Ханеман формулира основния й закон Similia Similibus curentur (Подобно се лекува с подобно). През 1810 г. той за първи път публикува първото издание на най-важния си труд „Органон на медицината“, известен след това като „Органон на лечебното изкуство“, който допълва и обогатява почти до края на живота си. Ханеман провежда над 100 изследвания на различни лекарства и развива своята теория и практика. В началото на работата си Ханеман установява, че в майчините тинктури в неразредена форма от отровни вещества няма как да се избегне тяхната токсичност. Така че от 1801 година той започва да ги разрежда, да ги динамизира чрез сукусии и тритуриране. Тоест потенцира ги, която ги освобождава от токсичността им и ги прави лечебни средства. През 1827 г. Ханеман въвежда термина потенциране. Неговата лечебна практика е добре документирана, описано е и заключението му, че много болести с подобни симптоми са израз на определен миазъм. От 1816 г той работи ежедневно относно проучването и лечението на механизмите на хроничните болести. През 1828-1830 г. той публикува своя труд „Хроничните заболявания“ През 1834-1835 г. в живота му настъпват радикални промени след запознанството му с по-млада от него с 45 години французойка Мелани Хервили. След брака им той се премества в Париж, където практикува хомеопатия до смъртта си на 2 юли 1843 г.
Срок на годност
Химическата стабилност на хомеопатичните лекарства зависи още и от дозата, и потенцията им. Информация за срока им на годност може да намерите на опаковката им. Най-голямата продължителност на срока е до 5 години, като винаги четете листовката преди употреба.
Бариера за лечението
Блокиране на лечението може да настъпи поради различни фактори. В случай че лечението буксува, трябва да се преразгледа изборът на лекарство. Самият Ханеман подчертава, че по време на лечение е изключително важно да се води здравословен начин на живот, всичко, което нарушава баланса да бъде избягвано, като стрес, стимули от външната среда. Пациентът да прекарва повече време на открито, на чист въздух и да се движи повече. Да се храни здравословно и да прекрати употреба на цигари, алкохол и други вредни напитки.
Правилото на Херинг
Правилото на Херинг е формулирано от известния в 19 век американски хомеопат Константин Херинг (1800-1880). Според него лечебният процес има определени закономерности: отшумяването на симптомите започва: a) в обратна посока на появата им; б) отвън-навътре; в) отгоре-надолу.
Метод на приготвяне на лекарствата
Правилата за производство на хомеопатични лекарства са заложени в Немската хомеопатична фармакопея (HAB). Според нея потенцирането в Германия може да се извършва само в стъклени съдове. За процеса разреждането става съответно за D-потенции 1:10, C-потенции 1:100. За LM потенциите (1:50 000) Специални правила има за всяка стъпка от производството. Виж още потенция. (линк)
Хомеопатия
Идва от гръцки от думите homoion = подобен и pathos = страдание. Хомеопатията е холистична медицина, която е създадена от немския лекар, химик и фармацевт Самуел Ханеман. В основата на този метод е подобието, правят се прувинги на лекарства върху здрави пациенти и така се изследва проявата на различни симптоми и начин на боледуване (хомеопатична анамнеза).
Хомеопатична анамнеза
Това е оценка на индивидуалния начин на боледуване, като се взима предвид физическото и емоционално състояние на пациента. Тук се отделя голямо внимание на личното усещане на пациента за заобикалящия го свят, неговата чувствителност към него, какви са специфичните, индивидуални, подозрителни симптоми. Трябва да се открият всички странни прояви на болестта, тоест как конкретният човек боледува, защото дори баналният грип протича по различен начин при всеки и усещанията са индивидуални. Хомеопатичната история/биопатография се разделя на три: 1. Спонтанно споделените факти от пациента; 2. Разказ за състоянието му под ръководството на хомеопата; 3. Директни въпроси, които имат за цел да обобщят симптомите за една пълна карта на болестта. Вижте параграф 153 от Органона.
Инжекционни разтвори
Има такива хомеопатични форми. За тях се използва стерилен физиологичен разтвор.
Клинични проучвания
Те се правят с цел да се проследи безопасността и ефикасността на хомеопатичните медикаменти. В Германия провеждането им се регулира от различни организации (AMG, German Drug Law). Пример за такива проучвания са двойно слепите изследвания.
Комплексни хомеопатични продукти
Това са продукти в чийто състав влизат няколко монопрепарата. Дизайнът на лекарството повлиява специфични индикации, конкретен орган, система в тялото или конкретно заболяване. Този тип лекарства за първи път са създадени от Самуел Пастор през 1900 г. У нас такива продукти на Немския хомеопатичен съюз са например Инфлуцид, Тонзилотрен, Цинабсин и др. Вижте повече на www.dhu-bg.com.
Конституция
Конституцията е съвкупност от физическите, психическите, умствените и емоционалните характеристики на пациента. Конституцията и диатезата (обобщение на генетичната предразположеност към определен вид на протичане на заболяванията (остро, подостро, хронично), както и типа (възпаление, алергия, дегенерация, загнояване) и локализацията (орган и тъкан) на болестния процес) оформят от хомеопатична гледна точка същността на пациената, която до голяма степен е константна. Хомеопатията открива в картините на лекарството гореописаните специфики и така дадено лекарство става конституционално. Това означава, че може да се приема в различни ситуации като основно и подпомагащо целия организъм с или без други хомеопатични медикаменти.
LM-потенции, Q-потенции
В последните години от живота си в Париж, Самуел Ханеман създава потенция в съотношение 1:50 000. Тяхното приложение се описва в 6-тото издание на Органона, който се появява много години след смъртта на автора си. LM се използва за: L = 50, M = 1000, наричат още тази потенция и Q-потенция.
Материя Медика
Това е сборник с картините на лекарствата спрямо световния опит на практикуващите хомеопатия. Лекарствата са описани на базата на проведени върху здрави хора проучвания. Първата Материя Медика е създадена от самия Ханеман. След 19 век се създават и още много други по-подробни сборници.
Потенциране в стъкло
От латински: potentia = сила. Tерминът “потенция” е също въведен от Ханеман. За потенцирането, както е описано в правилата на Немската хомеопатична фармакопея, се използва майчина тинктура, разредена съответно (D потенциите 1:10, C потенциите 1: 100) и всеки път разтворът се разклаща интензивно поне 10 пъти. Всичко това се прави на ръка и е запазена марка на Немския хомеопатичен съюз, както съветва да се прави и самият Ханеман. За всяко разреждане се използва отделен стъклен съд (метод с много стъклени съдове). По правило тези съдове трябва да имат поне 1/3 допълнителен обем, след като в тях е сипан разтворът. Тритурацията или стриването на твърдите изходни вещества, каквито са минералите, заедно с лактоза (D-потенции 1:10 C-потенции 1:100) става до размерите, описани в Немската хомеопатична фармакопея. При тритурацията и сукусирането се разкриват силите на лекарството, а не само при разреждането му. Колкото повече то бъде разредено и потенцирано, толкова по-мощно става. В Германия най-много се използват D-потенциите, C- потенциите и LM-потенциите.
Миазми, хронични заболявяния
След 10 години проучване на случаи, подробни разпити на пациенти и исторически справки, преодолявайки безброй препятствия, Ханеман очертава кръг от некласифицирани дотогава болести и им дава имена, като общо ги нарича миазми. Това е опит да обобщи типичните черти на различни медицински диагнози и ги обедини под едно название. По времето на Ханеман се разграничават три миазма – Псора, Сикоза и Сифилис. Под тези имена се крият някои характеристики за начина на протичане на различни заболявания, степента и вида увреждане на тъканите, а оттам и прогнозата при лечение.
Модалности
Така се наричат обстоятелствата, при които състоянието на пациента се подобрява (например топлина, студ, влага) или влошава.
Странични действия
Cъществува някаква вероятност дори при употреба на хомеопатични лекарства да се появят странични ефекти. Обикновено те са свързани с помощните вещества, с които се приготвят таблетки или глобулите. Случват се много рядко, но ако настъпят, прекратете приема на лекарството и се консултирайте с лекар.
Нозоди
Това са препарати, произведени от патологичен продукт на дадена болест. Тоест изходният материал преди потенцирането съдържа патогени, инфекциозни причинители, заразени органи и тъкани от животни или хора.
Органон
И до ден днешен „Органонът на лечебното изкуство“ на Ханеман е основният и най-мащабен труд, които представя детайлно принципите и методите на хомеопатията. В Органона има теоретична и практическа част. След първото си издание от 1810 г. е преиздаван още 5 пъти. Шестото издание, в което за първи път се споменават LM потенциите, остава непубликувано до 1921 г, 79 години след смъртта на Ханеман.
Органотропно действие
Това е действието на хомеопатичните лекарства обикновено в ниски потенции, които действат симптоматично на определени органи и системи в тялото.
Параграф 153 от Органона
За точния подбор на лекарството е изключително важно да бъдат отчетени специфичните, индивидуални симптоми на пациента. В параграф 153 Ханеман дава точни указания как да стане това: Ключът за точния избор е да се направи пълна картина за специфичните и ярки симптоми, които характеризират начина, по който боледува конкретният пациент.
Полихрести
Така се наричат хомеопатичните лекарства, които имат много богата картина, тоест използват се при много болести и състояния и покриват широк кръг от симптоми.
Потенция
Идва от латински: potentia = сила. Терминът “потенция” е въведен за първи път от Ханеман. За да бъде потенцирано едно лекарство (според методиката описана в Немската хомеопатична фармакопея) майчината тинктура се разрежда съответно (в D -потенция 1:10, в C-потенция 1:100) и се разтръсква (сукусира) за всяка стъпка 10 пъти на ръка. И до ден днешен ръчното производство е в основата на производствените процеси в Немския хомеопатичен съюз. За всяка стъпка се използват отделни стъклени съдове (метод с много стъклени съдове). По правило тези съдове трябва да имат поне 1/3 допълнителен обем, след като в тях е сипан разтворът. Тритурацията или стриването на твърдите изходни вещества, каквито са минералите, заедно с лактоза (D-потенции 1:10 C-потенции 1:100) става до размерите, описани в Немската хомеопатична фармакопея. При тритурацията и сукусирането се разкриват силите на лекарството, а не само при разреждането му. Колкото повече то бъде разредено и потенцирано, толкова по-мощно става. В Германия най-много се използват D-потенциите, C- потенциите и LM-потенциите.
Регистрация на лекарства
В България хомеопатичните монопрепарати се регистрират като лекарства без специфични терапевтични показания. Органът, които регулира това е Изпълнителната агенция по лекарствата.
Реперториум
Реперториумът се използва за бърз подбор на лекарството спрямо симптомите на пациента. В повечето случаи това е специална компютърна програма, разработена така, че симптомите и лекарствата са подредени в рубрики и хомеопатът лесно може да да ги намери и съответно да прецени кое е подходящото за пациента.
Лосиони и унгвенти
Някои хомеопатични медикаменти като например арника, Шуслерови соли могат да бъдат произведени под формата на лосиони, кремове и др, така че да се използват за локална употреба заедно с прием на лекарството през устата.
Шуслерови соли
Д-р Вилхелм Хайнрих Шуслер (1821-1898) открива 12-те минерални соли, като ги приготвя чрез хомеопатично потенциране. Те са основни са тялото и действат на клетъчно ниво. Като производство имат общо с хомеопатичните лекарства, но в основата си са различни като терапия. Вижте повече на www.schuesslersalts.com.
Заместителна терапия
Заместване на липсващите субстанции (например желязо при железен дефицит). Хомеопатията не е такава терапия. Тя не води тялото до дефицити, а го стимулира да компенсира съществуващите липси.
Таблетки
Фармацевтична форма на хомеопатичните препарати. Таблетките се правят чрез тритуриране (стриване на активните съставки и помощните вещества).
Тритурация
Това е прахообразната форма на хомеопатичните лекарства, като тритурацията се прави с млечна захар (лактоза) и така се получава изходната субстанция за производството на таблетки.
Супресия/потискане
Ханеман подчертава, че потискането на обриви, появата на пот и др. секрети, както и хреми, гърлени секрети и др. е в противовес на природните закони. Ако развитието на заболяването се потиска, то навлиза по-навътре в тялото. Много хронични болести са резултат от потиснати симптоми, например алергичните хреми водят до астма, ако не бъдат лекувани правилно.
Тинктура
Това е алкохолно-воден разтвор на изходните вещества, например растения, от които след това се произвеждат лекарства. Обикновено има правила колко точно да преседява такава една смес и при каква температура. Цялата процедура е описана в Немската хомеопатична фармакопея.
Подобие
Similia similibus curentur = подобно се лекува с подобно! Принципът на подобието се формулира през 1796 г от Ханеман. Така на болния пациент се дава лекарство, което предизвиква същите симптоми при здрав индивид. Например лекарството: Allium cepa, което се произвежда от лук, се използва при настинка или алергична реакция, свързана със сълзене на очите.